Страстната седмица

От понеделника след Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Всеки от тези дни се назовава Велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи. Празничната подготовка на Възкресение Христово е строго определена по дни. 

Първите Велики дни - понеделник , вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа, т.е на се тъче, на се преде, не се шие, пере, глади.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Това трябва да стане рано сутрин преди изгрев слънце. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени, бели и червени през цялата година. След това се оставя на определено място до иконата и там стои до следващия Великден. По-него се гадае каква ще бъде годината. Ако яйцето е изсъхнало – годината ще е добра и плодородна, ако се е развалило – ще е лоша и тежка за стопаните и животните в този дом. Правят се освен червени също и зелени, жълти, сини, шарени яйца. Освен с цветове яйцата се боядисват и шарят по различни начини: восък, листа, желатин. С тези яйца на Великден се “борим”, за да сме силни и здрави през цялата година.

Велики петък или Разпети петък е ден за премисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта. Това е денят, в който е разпнат Исус Христос.

На Велика събота се правят последни приготовления за Великден. Меси се Великденска погача с червено яйце в средата и козунаци. Ако не сме успели да боядисаме всички яйца на Велики четвъртък, можем да го направим и в събота.

Традицията повелява в полунощ, в събота срещу неделя, да се ходи на църква. Камбаните ще забият защото ще дойде ден необикновен – Великден. На този ден е възкръснал нашия бог – Исус Христос, в който християните вярват и обичат. Него славят всички, които имат големи, човешки сърца. Когато в 12 часа (полунощ) зазвънят камбаните се пожелава: “Христос Воскресе!” – отговаря се: “Во истина Воскресе!”. Пожелават се здраве, щастие и се пали свещ, която се носи мълчешком до вкъщи.

На Великден всички се чукат с боядисани яйца, като този у когото остане здравото яйце ще бъде най-щастлив през годината. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос. 

Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши,  във всеки дом трябва да има  – обреден хляб, баница, агнешко месо, агнешка дроб сърма и най-вече боядисани яйца и козунак.

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е ден, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи - Спасителя Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Затова Великден се празнува три дни.

На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.  През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.  Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.  Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.  Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.